Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2007 15:33 - Сърцето да не дава мира
Автор: ulianas Категория: Изкуство   
Прочетен: 3857 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 01.10.2007 18:46


imageСЪРЦЕТО ДА НЕ ДАВА МИРА /похвално слово за нашите деца и учители в края на учебната година/   В последния учебен ден /29 юни-петък/ по обяд в двора на Кукления театър трима десетокласници на Професионална гимназия по строителство и дървообработване “Инж.Недьо Ранчев” дойдоха с току-що получените си бележници за завършен клас, за да им бъде вписана още една оценка по “доброта”. В последните две седмици на юни, в най-големия пек, “запалени” от три учителки – Светлана Велкова, Ваня Керанова и Веселина Велкова/ седем десетокласници се трудиха в часовете по практика, за да помогнат на млада жена в инвалидна количка и да ремонтират новото и жилище. Жената се казва Ганка Ганева, а малкият и син досега бе ученик на Светлана Велкова в 6 ОУ”Свети Никола”. След развода миналата година младата жена остава да се грижи за себе си съвсем сама. “В боксониерата беше ужас първия ден. Беше направо адското лошо” – прави градацията на модерен жаргон десетокласникът Господин Крачолов. Той идва на обекта от първия до последния ден. Другите момчета са Тодор Ленков, Теньо Матев, Илиян Денчев, Даниел Янчев, Кольо Бойчев и съученичката им Милена Атанасова. В първите дни до тях работят “изучените” им колеги от Българо-Германски център за професионално обучение, които също карат практиката си в малкото жилище, изграждайки наново ВиК инсталациите и електрическата мрежа. До “майсторите” всеки ден е Светлана Велкова. От нея Илиян получава първата си похвала /”Досега никой не ме е хвалил”-казва момчето,което расте в Дом “Българка”/. “Аз съм дал мъжка дума.При мен е така-като кажа,го правя” – казва Теньо Матев от с.Маджерито, обяснявайки простичко мотивите си за положения труд. Всички момчета работят през ваканцията – “Каквото намерим” /казва Господин/, “Времената са такива” – добавя Теньо. А как си почиват? Господин харесва да се събира с приятели и да си приказват в дома му. Обича и да е сам: “Да си успокоя мозъка,  така се мисли най-добре”. Тодор обича да спи, а Теньо-да е с приятелката си. Работата “изяжда” от времето за книгите, затова говорим май само за “Робинзон Крузо”. А Господин добавя,че харесва разказа “По жицата” на Й.Йовков. Според него надеждата може да лекува, но само душата на човек. Веселина Велкова /преподавател по философия/ е доволна и от този отговор на Господин, който определено е “мислеща тръстика”. А класният им ръководител Ваня Керанова участва компетентно в целия разговор като “всевиждащото око” на класа, оракул, психолог, сърцевед и преди всичко – приятел със специално отношение към всеки свой ученик. Щастливата новодомка Ганка Ганева подари на всяко едно от момчетата книга на Дончо Цончев /защото е мъжкар като тях/ и ги почерпи за помощта. На срещата бе и Радослав – малкият и син, който със сигурност ще запомни батковците, помогнали на майка му. И утре той ще бъде тях, а те – ще имат добри и състрадателни свои собствени деца. Съвсем близо във времето, като поемат живота – ръцете и сърцата на тези осем /сега/ деца, сами ще намират пътя към доброто и милостта, ще помагат и на други хора /ще дават, за да им се дава и на тях/. Защото вече са получили благодарността на една майка, което е благословия. Сега техните учители ги заведоха до човека в беда. Показаха им, колко удивителен, пълен с болка и с радост  е светът извън училище и как добротата ражда бързо – сочни и сладки плодове. Когато в края на учебната година някои учители пишеха масово шестици /като знак на своя протест/, тук осем десетокласници  завършиха с по една /за някои и единствена/ шестица, поставена с невидимо мастило в бележниците им. Невидимо, но неизтриваемо...  Родителският актив на 5 “е” при 6 ОУ”Свети Никола” /в който се учи малкият Радослав/ ще отправи своята писмена благодарност към учениците и техните учители – до началника на ИО на МОН-Стара Загора, директора на Професионална гимназия по строителство и дървообработване “Инж.Недьо Ранчев”  , директора на Българо-Германски Център за Професионално Обучение гр.Стара Загора и до Кмета на Община Стара Загора. Нека учениците получат възможност да бъдат /поне/ похвалени, въпреки че заслужават напълно стипендия за “добро сърце”! Както бъдат /поне/ похвалени учителите им Светлана Велкова, Ваня Керанова и Веселина Велкова - те показаха с личния си пример, че учител може да е всеки, но педагог – само този,който е преди всичко и първо човек. Че мотивацията да правиш мъже и човеци от сегашните деца идва единствено и само от сърцето, което ти е отредено да тупти в теб и да не ти дава мира...     Уляна Кьосева


Тагове:   дава,   Мира,


Гласувай:
0



1. kombakova - комбакова
20.09.2007 09:00
Поздравления за учителките с топли сърца и техните прекрасни деца!От моя опит през годините разбрах ,че възпитаваш ли децата с добро те ти отвръщат със същото!Браво на момчетата отделили от времето си и показали ,че ще станат достойни мъже!Общината трябва да намери начин да награди тези деца,така ще покаже отношението си към възпитанието за което работим!Медиите нека публикуват и покажат децата и техните учители за пример на нашето поколение!Още веднъж поздравления от мен, един работещ учител!
цитирай
2. ulianas - aвторът
20.09.2007 09:44
Тази статия със снимка на децата излезе във в."Старозагорски новини". Написах също така и поздравителен адрес до-директора на РИО на МОН и директора на гимназията им. Децата са страхотни и заслужават много повече и различни по вид благодарности!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ulianas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 297817
Постинги: 74
Коментари: 52
Гласове: 180
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031