Постинг
19.09.2007 15:22 -
Вуйчо ми Анастас Шереметев
Анастас Шереметев – Директорът, Даскалът, Добрият
За Анастас Шереметев – Директорът и Човекът – може да се пише много и всякак, но никога-без вълнение.
Той беше Началото и начело на модерното образование в Кърджали.Беше ръководител от висока класа, защото беше на първо място Човек от висока класа – умен, образован, безкрайно отговорен към работата си, човечен и мъдър. Може би мъдър е думата, която го характеризираше най-добре. Той носеше в себе си онази мъдрост, която означава отговорност и болка към света, непрестанна жажда за саморазвитие и самоусъвършенстване. Притежаваше абсолютната отвореност на духовната система към света, от който черпеше познанието си. И светът влизаше в него, без да среща преградите на предразсъдъци и догми.
Може би затова толкова дълги години и неотклонно беше директор на първото училище в Кърджали. Защото срещите и разговорите с децата, въпросите им, техните думи и разсъждения – това е времето, в което Мъдростта кротко идва до всеки.
Мъдростта на Детството....Може би то беше територията, в която Директорът се чувстваше най-близко до себе си и особено уютно разположен в безкрайно широкия си вътрешен свят. И тази Мъдрост го водеше него – възрастния, да може да разбира по-добре възрастните и да ги ръководи-не-а да ги заразява с добрина и човечност- в името на децата. В името на децата и на детето в себе си – да дадат най-доброто, на което са способни в работата си...
И възрастните също разбираха това и с готовност работеха със своя Директор – цели 15 години в училище “Отец Паисий”. Години, в които в обикновения човешки живот първокласникът става родител и децата му стават първокласници в любимото училище. Училището, което за Анастас Шереметев беше съдба, съдбовна връзка. Тогава бяха години, когато не наричаха директора на едно училище –мениджър. Защото училището беше духовна единица. Тогава директорът Шереметев беше Възрожденецът, духовният проповедник на една всеобща за нация, народ и политици религия – грижата за образованието, за възпитанието, за просвещението на децата на България. Затова и директорът беше избран за “Народен учител”. Народът, общността, тези, които изповядваха нуждата от образованост като религия го припознаха и го нарекоха така – простичко и от сърце, без да го кичат с ордени и звания, давани само в чест на 24 май.
И той беше и остана “народен” до края на дните си – в смисъла на лесен за общуване, достъпен и добронамерен, мъдър – с мъдростта на корена си и на своето детство, от съзнателния избор на професия, от срещите си с хората, от вродената любопитност и любознателност, от добротата – като филтър на преходното в живота и в същността на човешките същества...
Директорът Шереметев беше достолепният Патриарх на училище “Отец Паисий”. Говореше бавно, много бавно понякога, защото знаеше цената и на думите, и на мълчанието. Така словата му винаги се помнеха, защото падаха от него – тежки като стари, златни монети. Защото бяха ковани в ковачницата на един излючително богат вътрешен свят.
Беше българин, тракиец от Беломорска Тракия и в същото време гражданин на света. Интересуваше се от всичко, което е отвъд, но и от пространствата вътре във всеки от нас.
Носеше в кръвта си памет за бежанството, затова толкова много обичаше своя дом, който за него беше училището “Отец Паисий”, обичаше Кърджали, обичаше Родопите. Беше расъл сред многобройна челяд и знаеше от дете, че педагог е този възрастен човек, който разбира езика на децата и превежда – на тези, които не го разбират.
После животът го научи как да бъде и добър ръководител-че личният пример е толкова важен, но че особено важно е чувството за общност, общата кауза, общата борба в името на бъдещността и сборът от единичните усилия за делото...
Родопите са раждали и отглеждали кротки и благи хора, философи и поети, съзерцатели и тълкуватели. Такива хора имат дарбата да променят другите около себе си и света и да ги правят по-добри и по-хуманни. Да носят личния си кръст с достойнство и с мълчание, но да намерят най-красивите думи и дела, за да дадат живот на мечтите си.
Такъв човек бе и директорът Шереметев – и такова нежно и съдбовно бе отреденото за него – Човека и Професионалиста – от корените му, от Планината и нейните деца, от дарбата му, от Живота-този най-голям учител.
Така му бе отредено и да остане винаги жив и винаги пример – за точния човек, на точното място, в точното време....
Уляна Кьосева
Няма коментари
