МУЗИКАТА КАТО ЛЕЧЕБНА ХИПНОЗА

С масова хипноза бе открит 41-вият Фестивал за оперно и балетно изкуство в Стара Загора на 11 май, неделя. Такава мощна приливна вълна от професионализъм и вълшебство връхлетя стъписаните хора в залата, че за явлението още дълго ще се говори. Щастливи са 300-те меломани, които имаха възможността да преживеят двата часа на концерта, „изтласкани” от невероятната музика на остров, който съществува само тази вечер! /Интересно как за чудесата човек все не е подготвен, макар и да ги очаква и желае от все сърце./
За главния диригент на Държавна опера-Стара Загора Диан Чобанов в града ни вече се говори като за магьосник. Никой не беше казвал обаче, че Маестрото може да управлява и природни стихии. Оркестърът беше като океан, хорът-като вятър, солистите-като светкавици...Усещането – триизмерно и завладяващо от всички страни. Вълни музика, които се блъскат право в душите, но не боли. Защото са укротени с „обикновена магия”. Диригентът Чобанов е същество, дошло от други времена при нас, в града ни. Някъде там от мирния свят на всецялостното отдаване на любимата професия. Именно с отдаването като магия, Маестрото „опитоми” оркестъра и хипнотизира всички нас в залата.
В първата част на откриването на фестивала бе почетен век от рождението на акад.Марин Големинов с лиричните „Жътва” и „Танц” от балета „Нестинарка”, арии и финал на операта „Ивайло”. Отдаването на музиката, говореща за българската душа, е по-трудно, отколкото да свириш чужди композитори. Защото българската душа е неспокойна, неравноделна, непремерена, неритмична, непримирима и непримирена и все можеш да се спънеш по пътя към разгадаването и. Но оркестърът, хорът и солистите Елена Баръмова и Веселин Стойков успяха да преминат смело и достойно пътя в тази първа част. Да ни разкажат за жътвата и как пеят робините, за надиграването като обяснение в любов, за любовта, подлостта и за Водачът на народа, равен на братята си...Направиха го с вълнение и любов, с отговорност и със светло чувство на благодарност към корените български.
Връзката на стъблото с корена, който го държи бе силна и във втората част на концерта – Симфония №4 на Чайковски. Мотивът „Во поле берёза стояла”. И мужиците с баяните /пицикатото/ . Пред дървените руски къщи в спокойната вечер . Вплетени в абсолютно модерната приказка за объркания човек, който търси себе си в смъртта, но се намира в живота – сред брезичките, от чиито листа прошката звучи като музика.
Симфонията, писана след опита за самоубийство на Чайковски в Москва река през 1874 г. – е силно въздействащо произведение. Екзалтирана в началото като всяка маниакалност и депресивност, тъмна и пълноводна като голямата река, по която се носи опитът му за саморазрушение. После изплува в спасението - в детството и мелодиите му, която галят всеки един от нас по светлата, рехава косица и ни спасяват в любовта.
Оркестърът на Държавна опера-Стара Загора може и да стигне до Карнеги хол /където е дирижирал самият Чайковски/ - с тази сила и страст, с която свири Симфония № 4. Със силата и страстта на природна стихия. Все едно не си в малък провинциален салон, а си на брега на океана в операта на Сидней, Австралия. Отвън бушува океанът. А си на опера като на коронясване - твоето!
Ето това се казва красива хипноза, лечебна и целителна! На добър час на Фестивала!

Уляна Кьосева