ВЪПРОСЪТ Е – КАКВО ВИЖДАМЕ, КАТО ГЛЕДАМЕ?

Иво Сиромахов – един от екипа сценаристи в „Шоуто на Слави”, гостува за първи път в Стара Загора като автор на книга. „Делници и нощници” бе представена в книжарница „Хеликон” на 8 октомври /сряда/. Щастливци бяха малцината, избрали да видят и чуят двама талантливи „българи от новото време” – Иво Сиромахов и представилия го Йордан Евтимов. Издадена в началото на юни, книгата „Делници и нощници” достига върха на класацията на „Хеликон”, измествайки мастити автори като Лий Чайлд и достига своя „пик” на търсене в началото на юли. Изчерпва се и цял август, месеца на нехайното четене по плажовете е изгубен за издателите, които не съумяват да се организират и да я преиздадат. Това е вторият тираж на книгата на Иво Сиромахов.

Чета в сайта ви за „бобизма” и че ваша идеология е нарцисизмът? Стана ми интересно, що за идеология е това?
То е иронично казано във връзка с бобизма. Бобизмът е идея на приятели, с които се запознахме в Интернет, покрай моя сайт и започнахме да си пишем такива майтапчийски текстове за една нова философия – „бобизъм”. За бобът като дух, бобът като материя и всичките му проявления в нашия живот...Констатирахме и, че сега е много популярно да се създават всякакви нови философии. Например „джедайството” е прието за нова философия, тъй като имало над 5000 души, които се самоопределят като джедаи, т.е. фенове на „Междузвездни войни”. Оттам се роди идеята за бобизма... А по отношение на нарцисизма – всеки човек в някаква степен е нарцис, всеки се харесва, особено човек, който се занимава с писане и по този начин занимава пък широк кръг хора със собствените си мисли.

Вие сте човек телевизионер, как си обяснявате интереса на българския зрител към предавания от рода на „Биг Брадър”? Любопитството, „киризенето” на жаргон на чуждия живот...? На мен например моят собствен живот си ми е много интересен...
Аз мисля че воайорството е заложено в човешката природа и този тип предавания имат успех не само в България, но и в много други страни. „Биг Брадър” е един холандски формат, създаден в Холандия - северна страна, народ с много различен манталитет от българския. Но успехът на предаването означава едно – че любопитството, желанието да надничаш през ключалката е заложено в човека. Желанието да видиш какво става при съседите...Друг е въпросът, какво виждаме, гледайки тези неща? Дали това, което виждаме ни харесва или обезкуражава? Защото когато пред очите ти е нечия нищета - това може да бъде доста угнетяващо.

Хайде тогава да си поговорим за популярността на „Шоуто на Слави”? То е рядко срещан пример за много талантливи и много различни хора на едно място, които вършат нещо заедно и то успешно. А обикновено се казва, че българите трудно работим в екип...
Ако погледнем например спорта – най-големите успехи на България са в индивидуалните спортове. Много рядко сме имали успех в колективен спорт. Май най-големият успех бе през 1994 г. на Световното първенство по футбол. Много трудно е наистина да събереш хора, които да гледат в една посока и да са много добре подготвени и много добре мотивирани, да имат сходно светоусещане- по един и същ начин да възприемат нещата. При нас шоуто е една машина, която работи вече 8 години, направили сме над 1500 предавания. Успехът се дължи на перфектния баланс между едни добри музиканти, добри сценаристи, изключително талантливи актьори –обединени от обща, не бих го нарекъл работа – то е кауза. Разбира се, в тази машина понякога има и искри-ние сме много различни като характер, всеки творец е с особен характер... Но добрата организация, създадена при нас – превръща и тези неща в качество. За мен голямото откритие в „Шоуто на Слави” е че българите можем да работим заедно, без да се опитва някой да изпъкне пред другите и да бъде за сметка на общата работа.

А можете ли вие – сценаристите на шоуто – заедно да напишете сценарий за филм? Може ли диалозите в него да са повече от мълчанието, защото сега в обратен ред в българските филми – тишина, мълчание и някакви реплики хвърчат...
Преценката ви е точна. Големият проблем в българските филми е диалогът. Като ги гледаш, се дразниш, че хората в живота не говорят така. Диалозите нямат нищо общо с истинския живот. И аз съм убеден, че сценаристите им не са стъпвали на футболен стадион, в кръчмата-където всъщност са истинските диалози. Аз съм сигурен, че ние, сценаристите от шоуто, бихме се справили много добре, но нямаме засега такова предложение. Имаме идея за сериал от сорта на „Приятели”, на „Алф” – дори сме написали няколко серии, но чакаме някой да каже, че проява интерес и да го финансира, тъй като това е скъпо начинание, да правиш филм.

А как се получи книгата „Дневници и нощници”? Радвате ли и се като на ново дете, самокритичен ли сте към крайния и вид?
Аз ако не си я харесвах, нямаше да я издам. Смятам че така, както аз съм се забавлявал, докато я пишех – така се забавляват и читателите, поне такива отзиви получавам. Повечето от реакциите към нея са положителни. Има и такива, които ме ругаят и смятат, че съм се гаврил с великите личности от историята. Общо взето книгата се приема добре. Има глад за забавни четива в България. Малко са ироничните, забавните книги. „Дневници и нощници” няма претенциите да е висока литература, но е четиво, което винаги би ти донесло добро настроение. Това е много важно.

Може би ще е интересно четиво за учениците? Да се учи история, изобщо да се учи – трябва да става и като забава, да не е някакъв тежък труд...
Читателите ми са хора от всякакви възрасти. Но тези, които ми пишат са предимно млади хора, тъй като Интернет е техен приоритет. На моя сайт имам форум за обратна връзка с читателите. Прави ми впечатление, че те са будни и образовани хора, с много приятно чувство за хумор, позитивно отношение към живота. Хора, които ми дават надеждата, че не всички са мрачни и угнетени, подтиснати от живота. Има и една друга категория хора.


Интервю на Уляна Кьосева

Не бях чела нещо подобно досега. Беше огромно удоволствие. Сега при първа възможност ще си купя втората част.