Като го чета сега, ми е смешно...Писала съм го преди 3 години и бе публикувано някъде, вече забравих къде.
АЗ СЪМ
Уляна Георгиева Кьосева-Христова
Родена на 29 март 1969 г. в гр.Кърджали /според часа на раждане с асцендент зодия Рак, отскоро предположения,че асцендентът ми е Близнаци/
Семейна
Имам 2 деца – Жени /13 г.- зодия Стелец/ и Радослав /на 11 г. и той е зодия Овен/
Произход – потомствено учителско семейство. Кръстоска съм между майка-севернячка и баща-родопчанин,роден в Беломорска Тракия.
Цвят – червено /все пак-зодия Овен/, оранжено, бордо
Животно- кон
Парфюм – “5то Авеню” на Елизабет Арден – заради един спомен от 1998 г.
Питие – коктейл Хемунгуей
Девиз : Аз съм....! С продължение - “....мислеща тръстика” /от любимото ми стихотворение на Миряна Башева “Гносеология”/
1. Какви характерни черти на зодия Овен притежавам?
От типичните за Овните черти притежавам воля, жизнерадост, оптимизъм, идейност, откривателски дух, любознателност и т.н. От негативните черти – избухливост, прекалена откровеност, доверчивост, приемам нещата много лично, идеализъм...Май не съм от най-амбициозните, защото досега трябваше да съм в шефски кабинет. Смятам обаче, че имам друго важно качество-да работя в екип, умея да се разбирам с хората, да имам много приятели. Мисля, че имам овенските качества на лидер, макар и засега да съм на по-заден план. Все пак така действа и Ахмед Доган – и той е роден на 29 март. Такъв е и Балъков – и той е роден на същата дата. Едно е определението за тях – качествен човек, полезен, човек-мерило за добро и лошо, хубаво и грозно, правилно и неправилно и т.н.
Типично по овенски никак не обичам менторския тон, някой да началничества над мен. Хората /включително и аз/ могат да бъдат амбицирани да дадат най-доброто от себе си или с пари, или с доверие.
2. Как се реализирам на обществената нива?
През 2000та година направих една голяма промяна за себе си – напуснах журналистиката и от Радио Стара Загора отидох да работя в Община Стара Загора, отдел “Връзки с обществеността”. И в Радиото и в Общината започнах работа, спечелвайки конкурс. Винаги казвам за себе си-по професия и по призвание съм журналист , другото е длъжност. Когато постъпих на работа в Радио Стара Загора през 1995 г. имах честта на работя с професионалисти. И досега съм благодарна на Елена Михайлова и Ангелина Петкова, че тяхната любов към Радиото бе така заразителна за мен. Те ми показаха,че чувството за общност е много важно,където и да работиш, какво и с когото и да си.
Смятам се за реализиран човек в обществената нива – обичам това,което работя в момента. Работата ми в Общината е като да гледаш през огромни прозорци и да виждаш хоризонтите. Имам своите мечти, знам какво мога и какво искам за себе си в бъдещето.
3. В какво вярвам ?
Вярвам в себе си, в децата си, в семейството си. Вярвам в посятото добро, в обичта, във взаимопомощта между хората, в добрата дума, която дава криле, в добротата, в милостта, в прошката. Вярвам в любовта.
4.Прогнозата за предстоящите избори /бел.автора – май беще преди някакви парламентарни избори/ ?
Като човек и майка аз съм ЗА социалната държава. Искам повече сигурност за децата и майките, пълна защита от държавата. Иска ми се всяко родено дете в тази страна да е гледано и обгрижвано като изключително национално богатство. В този смисъл аз лично ще подкрепя тази партия, чиято социално програма харесам.
А иначе като правило – тъжното е,че ние не избираме най-доброто, а по-малкото зло. Чакам да дойде времето на Професионалиста, но уви – Партийността, Посредствеността, Покорството и Примиренчеството в момента царуват много трайно. А Професионалистът е труден за управление – той е творец, а това значи – свободен по дух и движение.
Всички партии страдат от една болест – не умеят да приласкаят младите, не разбират техния език, не могат да ги лансират, да изградят лични истории, в които има много за пример. В този смисъл още не съм член на никоя партия.
5.На какво се смеете?
На раболепието, на службогонството...Отвращава ме фанатизма във всичките му проявление – партиен, шефски и т.н. Гротескно ми е като гледам как се поощрява некадърността пред очите на всички.
А иначе обичам да се смея и да разсмивам приятелите си. Много хора покрай Нова година ми пожелаваха все така да съм усмихната. Значи е нещо, което хората харесват и може би им липсва.
6.За какво е молитвата ви?
За здраве на най-близките на сърцето ми. Децата ми да се реализират в живота като добри хора и професионалисти, да създадат добри семейства.
За България, която много обичам и за нейното хубаво бъдеще. За моя роден край Кърджали, който изглежда като забравен от бога, а там са най-добрите хора,които съм срещала в живота си
7.Какво цените най-много в живота?
Най-много ценя любовта и семейството. Много държа на своето семейство, благодарна съм много,много на съпруга ми Христо,че ме търпи и обича, защото никак не съм лесна с тази професия и непрекъснато тичане по събития и обществена ангажираност.
Аз бях дете, отгледано с много обич от хора, които знаят как да обичат. Децата ми и досега ги тегли към моя роден край –там отивам да се зареждам с обич.
Няма по-велика фраза от тази- “Всичко,от което се нуждаем е любов”!
