Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2007 10:25 - Мое интервю с поета Николай Милчев
Автор: ulianas Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5127 Коментари: 0 Гласове:
2



imageВ страховито-ветровития съботен следобед в Стара Загора, Книжарница “Хеликон”, под носа на обществеността, която кафепиеше по това време -  тайно направиха своята поетична завера трима талантливи български поети. Тръгнали из България спонтанно, минали през Хасково и Кърджали – та за последно в Стара Загора. Самонарекли себе си “Оркестър без име” – Николай Милчев, Владо Любенов и Христо Караславов /последният – главен секретар на Съюза на българските писатели/. Представяме първия от тях – Николай Милчев, учител по литература в 105 СОУ”Атанас Далчев” в София. Николай Милчев печата за първи път в сп. „Родна реч“. Издал е девет поетични книги: „Случайно и определено“, „Което ще бъде“, „Бяла залисия“ (награда за най-добра първа детска книга), „Изневиделица“ (награда на СБП), „Пейзажи с Лолита“, „Мокра светлина“ и др. “Поезията, която създава Николай Милчев, се определя като „лирика за пораснали деца“. Този начин на писане провокира мъдреца в детето и детето в зрелия човек” – така поетът е представен в няколко интернет-страници за литература, където може да прочетете стиховете му.     ЛИТЕРАТУРАТА СЕ ПРЕПОДАВА С КРЪВ   На каква възраст са Вашите ученици ? Как трябва да се преподава литература в училище? Аз преподавам литература на горен курс и смятам, че литература трябва да се преподава с кръв. Всеки час, във който от сърцето на учителя не капе поетическата кръв на българската и световнна литература – не е от най добрите. Това в никакъв случай не означава, че трябва да се преподава с ужасна стръв литературата-тъкмо обратното. Ние сме страната на убитите поети, ние сме страната на недооценените таланти...Кой, ако не учителят трябва да върне блясъка на кръвта на убитите поети, прерязаните вени, на неоценените таланти. Да си Учител по литература е мисия, съдба и много,много тежка ежедневна работа, за да стигнеш до сърцата на учениците.   Как се преподава любовта към думите? Как например учениците да търсят рими-красиви като тези във Вашите стихове? Трябва да ти идва отвътре, трябва да го носиш, но ...Красивите думи са около нас, те са в устата на бабите и на майките ни, на нашите любими, на красивата съученичка-която обичаш, те са и в литературата. И за да тръгнат красивите думи към ума и очите на учениците – първо книгите трябва да бъдат отворени. Една простичка работа, която трябва да се направи. Трябва да накараме учениците да четат. Защото затворените очи след всяка прочетената страница -  я разширяват, възпроизвеждат, усилват, препредават. Наистина визията, която ни залива отвсякъде е много повече. Но аз няма да кажа нито една дума срещу нито една електронна медия. Времената са такива и аз не съм наивник. Но мисля, че е време да изтупаме прахта от книгите. Да премахнем алергията си от четенето. Трябва да се чете, ако искаме да имаме мозъци, с които да преминаваме от век във век, от космос в космос.   А как може да стане това? Как може да върнем децата към книгите? Забавленията от компютъра, през дивиди-то до над 60-те канала на кабелните телевизии – са много и е трудно за един ученик да бъде откъснат от тях? Ако знаех как би могло да стане – аз вероятно щях да бъда министър на просветата и културата едновременно. Знам, че трябва да става всеки ден, стъпка по стъпка – чрез красивия, литературен говор по радиото и телевизията, чрез литературния и красив говор на учителите, чрез стремежа да бъдем малко по-добри. И тази добрина да идва и от страниците на книгите. Разбира се – нужно е преосмисляне на всичко онова, което правим в училище – като се започне с попълването на училищните библиотеки, които голеят и босеят. Една от тези стъпки е и това, което се случва днес и тук, в книжарница “Хеликон”, длугата стъпка е - с вас правим интервю. В Испания например /там дъщеря ми е студентка/, в Мадрид има библиотеки в метрото-вземаш си от спирката на метрото книга и я връщаш сутринта. Има текстове, изписани по стените на метрото. Трябва да направим техниката съюзник на красивите думи и на красивите послания.   Сега след учителската стачка готов ли сте да съкратите сам материала, който преподавате? Нали уж всеки учител сам ще решава, колко и какъв материал да съкрати? Аз материала ще си го съкратя страшно лесно. Ще взема един и така ще го из-по-на-съкратя, че от него нищо няма да остане.  Има една дума, която аз искам да използвам – това е думата “енергия”. Съжалявам, че тази акумулирана енергия изтече в канала. Аз не съм пораженски настроен след стачката. Но гледах жена ми, която също е учител – плачеше като бебе от безсилие вечер. Аз тези сълзи няма да ги простя. Учителите няма да ги простят .   Безсилие..?! Безсилие от какво? Безсилие да се преодолее това, което стана. От неразбиране. Учителите се върнаха в класните стаи унизени.   А какво ще ми кажете за хората, които водеха учителите в тази стачка, които ги представляваха? Трябваше ли да им имат учителите доверие? Въобще не ми говорете за тези, които ни водят нас, учителите – защото имам да кажа такива думи, че да ми се изчервят ушите и те да не смеят да ни водят никога. Но понеже са си направили такива закони, че са се венчали за тази какафония винаги – искам да направя една новина в аванс. Мисля че е крайно време да има една нова асоциация - професионална организация на българските учители. Тези, които ни “водят” трябва да знаят, че вече първите стъпки се правят. И да очакват следващите.   Говорихте за кръвта, за страстта, с която да се работи...Страстта не е ли в този, който харесва живота си. А фантастичните книги за Хари Потър и Властелинът на пръстените отвеждат в един измислен свят. Не е ли това залъгване с друга действнителност странно, леко страшно и малко притеснително, що се касае до съвсем млади хора? Да, малко притеснително е, леко страшно е, но е вълшебно. Хари Потър е вълшебна книга и феномен. Ако искате да ви кажа как действителността, която не е вълшебна може да стане вълшебна – аз трябва да бъда Хари Потър, за да го направя. Разбира се, ние имаме много български ХариПотър-овци – Ангел Каралийчев, Елин Пелин...Но един Хари Потър никога няма да дойде на никой в повече. Дай Боже, повече такива вълшебства! Сега обаче, ако говоря сериозно-аз съм сигурен, че литературата ще се прероди чрез магичното, вълшебното, необикновеното. Нека животът си го живеем на улицата и встрани, литературата е нещо друго.       Уляна Кьосева  


Тагове:   Николай,   мое,   Милчев,   интервю,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ulianas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 259205
Постинги: 74
Коментари: 52
Гласове: 180
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930